Иран 2005	15 септември – 18 октомври	8000 km / 34 дни
		София – Истанбул – Барзан – Масуле – вх.Алма Кух – вулкан Дамавенд – Техеран – Кум – Кешан – Есфахан – Язд – Персеполис – Шираз – Бандар е Бушер – вх. Кач Мастан – Керманшах – Хемадан – Техеран – Тебриз – Кондован – Барзан – Карс – Ризе – Трабзон – Синоп – Истанбул – София (виж карта)

Турско-иранската граница при гр.Барзан. Бързо минаваме паспортните проверки, но ...! Думата “карнет де пасаж” ( нещо като допълнителна застраховка за автомобили, изисквана в повечето арабски страни) вече има за нас кошмарни асоциации. Опитите ни още в България (СБА) да се сдобием с него са безуспешни “-Иран!? Не!” Въпреки активното телефонно и телефаксно съдействие на българското посолство, въпроса остава нерешен, а “Опела” “арестуван” за през нощта. Затова пък благодарение на Ясер (потомствен гид на българските тираджии, препоръчан ни от нашите дипломати) опзнаваме нощния живот на Барзан – пушене на нергиле, много чай... На сутринта бързо усвояваме правилото, че в Иран всичко става с пари. 150$ в които освен таксите влизат необходимите бакшиши и прословутият документ е в джоба ни. “Нахранваме”автомобила с високооктанов бензин за 14 стотинки литъра!!! и очакваме от него да навакса закъснението.

8000км по пътищата на Иран си е сериозно предизвикателство при местните навици на кормуване. Самия факт, че едва втория третия ден окончателно разбираме кой е с предимство в многобройните кръгови движения, говори за привидния хаос на пътя. Всъщност всичко се подчинява на няколко общоприети правила. Най-важното – сигнализирането или махането с ръка е достатъчно основание за отнемане на предимство. Следва заключителен жест, който според тълкованията е или извинение или благодарност за отстъпката. Първоначално това е дразнещо, но когато сам изпаднеш в затруднена ситуация, разбираш положителния момент на тази закономерност. Фарове във вечерния сумрак, та дори и в последвалата тъмнина не си ги позволяват всички. Дори габаритие се пестят. Присветването малко преди разминаването според тях е достатъчно за идентификация на поредното НЛО на пътя. Шофирането в градски условия си е направо екстремно преживяване. Към горепосоченото се прибавят рояка мотоциклети пъхащи се навсякъде и многобройните пешеходци пресичащи където и както им падне. Явно добре се адаптираме към местните навици, след като завършваме пътуването без драскотина.

Неприятен факт за чужденците при боравене с местните пари е разпространеното неформално понятие – туман ( десятък: 100 туман = 1 000 реала ). При положение, че трудно се разбира местния език, а почти всяка покупка или услуга е свързана с пазарене, ние самите често се сблъсквахме със спекулации на недобросъвестни търговци. За вход на местните забележителности пазарене няма, пък то и не е необходимо. Цените на билетите са под 1лв ( Персеполис – 0.95ст, Гробниците на персийските царе – 0.70ст...)!

Равносметката: 30 дни, три върха, три етнографски селца – кое от кое по-впечатляващи, само две пещери, един океан – Индийския, едно езеро но пък най-голямото в света – Каспийско море. Останките от древноперсийската култура, запазената красота и самобитност на исторически градове от по-новите епохи са неща които не могат да се видят другаде.Освен това една основна част от спомените ни ще е свързана с хората - в болшинството си добронамерени, отзивчиви, търсещи контакт, често пределно любопитни...