Турция 2001	12 август – 18 август	400 km / 8 дни
		Капъкуле/Истанбул – Кумбургаз – Тегирда – Хаскьой – Ипсала//Одрин (виж карта)

Премахването на визовия режим от турска страна през лятото възприехме като покана. Така петима ентусиасти се озоваваме в една августовска вечер на граничния пункт Капъкуле. Изненадите започват още от тук. Вместо навъсения изпитателен поглед на гръцкия митничар с въпросите къде ще ходим, какво ще правим и за колко време, ни посреща доброжелателното любопитство на турските му колеги, явно провокирано от екзотичния вид на натоварените до предел велосипеди.След като с нескривано възхищение научават подробности за наши предишни пътешествие, на изпроводяк не пропускат да похвалят местата за които сме се запътили – Истанбул и Мраморно море. Още ни кънтят в ушите последните им думи – чок гюзел (много хубаво, прекрасно), когато отбивайки се до ЖП гарата научаваме, че билета до това “чок гюзел” струва само 5 лв. Решението е взето моментално и единодушно. Така набързо се озоваваме в неделния предиобед в мегаполиса разположен на два континента…

Не сме разгледали и половината от турският мегаполис, но това ще стане друг път. Напускането на Истанбул си е цяло приключение. В продължение на 10-15км в градините покрай крайбрежната алея се е изсипъл половината град. В заведенията и просто на тревата се пекат скари. Едни танцуват под звуците от собствените им касетофони, други наблягат на трупане на калории, деца обикалят навсякъде. Ето го нощния живот на столичани.Тази глъчка и какафония продължава до малките часове. Не знаем дали това зрелище е само по празниците или всяка нощ. Дългият нощен преход завършва след 40-50км в Кумбургаз. Когато сутринта дремем на плажа, още не сме сигурни дали това е квартал на Истанбул или вече провинция.

Морската вода е изненадващо студена. Според местните причина е преминалият неблагоприятен атмосферен фронт, но докрая на екскурзията нямаше подобрение. Компенсация бе изключително топлото и непредубедено отношение на околните. Не се учудвайте, ако докато сменяте спукана гума край пътя, някой любопитен турчин ви заприказва и особено след като разбере откъде сте, ,да почерпи “комшулите” с пъпеш например. Като погледнем историята ,не мога да си обясна откъде идва това дружелюбие и бих казал уважение. Може би една от причините е успешната реализация на много наши изселници в турското общество благодарение на доброто им образование. За да не изпадам в пълна идилия, трябва да спомена, че “алъш-вериша” тук е нещо като национален спорт, т.е. пазаренето е въпрос на чест, а винаги се намират и недобросъвестни търговци.

Пътуването след излизането от Истанбул през Текирда към Галиплския п-ов мога да характеризирам като морски туризъм, с една особеност: девствения район между Кумба и Хаскьой. Тук хълмовете се спускат стремглаво в морето разсичани само от черния път прокаран вероятно преди векове, свързващ няколко селца с вид също от тогава. Живописната гледка не е смущавана от накацали вили, луксозни заведения или други атрибути на съвременната цивилизация. Подчертавам всичко това, защото е голяма рядкост такъв обширен район при това приморски, да е запазил историческата си автентичност.

Изкачвайки възвишенията Халвали се спускаме към Егейско море и имаме възможност да се топнем във водите на Сароския залив. Следва Кешанския проход – последното препятствие по пътя за Одрин (или Едирне, както го наричат турците).

За тези които не ги гони носталгията или липсата на време препоръчвам от Кешан посока изток – гръцките курорти след Александрополис (Дедеагач). С хранителни продукти може да се запасите в граничният турски град Ипсала. В Турция плодовете и зеленчуците са по-евтини от тези в България. Цените на останалите стоки са съпоставими. Що се отнася до нощувките, даже насред Истанбул може да намерите хотелчета за по 3-4 USD. Е условията които предлагат са друг въпрос, а и често офертата набъбва в последствие с “невключени луксове”

След тази наша разходка и наученото от нея с нетърпение кроим планове за екскурзии в азиатска Турция.

Надявам се, че и вие!