Балкани 2009	3 – 23 август	1700 km / 21 дни
		София– Погановски манастир – Лесковац– Вранje–Прешево–Куманово– Щип– Неготино– Гевгелия–Кукуш– Кавала–Ксанти–Комотини– Александрополи– Свиленград-Ивайловград-Кърджали-Перперикон-Асеновград-Перущица-Брацигово-Пещера-яз.Батак-Ихтиман-София (виж карта)

Да вземеш велосипеда, да излезеш пред дома, да тръгнеш в една посока и след 3 седмици да се върнеш от другата.

Това е сентенцията на колопохода ни "Балкани 2009". Новост спрямо досегашната ни практика е неизползването на какъвто и да е друг транспорт освен колелата ни при Международно пътешествие ( още три държави освен България). Новост за сайта ни е описание на маршрут и в България. Досега описвахме митарствата ни в чужбина, като косвено рекламирахме тамошните интересни места. Повечето български посетители на страницата ни вероятно са запознати, че и по-добре от нас дори, с родните забележителности. За останалите обаче, особено за чуждестранните ни читатели, нашите отметки би могло да представляват интерес.Стремежът ни ще е това да не остане прецедент и за в бъдеще по-често да застъпваме българската тематика в повествователните фотоотчети описвани тук.

Македонският въпрос

( незадължително четиво за любителите на строго географско-туристическите пътеписи)

Започвам с историческа ретроспекция - главно за чужденците, но ще я оставя и в българския вариянт, заради “успешните резултати” на нашата образователна система ( особено от последните години). Предполагам също , че за някои, живеещи извън пределите на страната ( предимно в югозападна посока), все пак ще е по-лесно тук, отколкото да се борят с английския превод!

По земите на днешната държава Македония и главно южно и югозападно от тях в древността е живял народа на македонците. Върхът в тяхното развитие е управлението на Филип и сина му - Александър, които през IV век пр.н.е.покоряват първо Гръцките държавици, после огромната Персийска империя, Египед - въобще целия цивилизован свят тогава. Древната македонска държава престава да съществува през 146г пр.н.е. след последния отчаян опит да се опълчи на римляните.В пределите на Римската, а после на Источната римска империя - Византия, тези земи остават плътно до IX век, а в определени периоди и след това в зависимост съотношението на силите м/у Византия и Българската държава. Всичко завършва през XIV век със завладяването на целия регион от османските турци. Процесът на изчезване на македонската народност, както и при западните им съседи - траките, както с други, в голяма степен се осъществява още в епохата на величие на Римската империя. Доминирането на високоразвитата елинска култура, липсата на отделна писменост, а после и на своя обединяваща административна структура, са предпоставките за "разтварянето" в огромната империя. "Гвоздеят на ковчега" е забит при западането на Рим и периода на "Великото преселение на народите". От там минават хуни, авари, разни германски племена. Византия не се противопоставя силно на масовото преселение на Южните славяни по тези обезлюдени от варварски набези земи ( VI-VIIвек). Запазвайки племенната си структура и обособеност, те приемат някои основни задължения към ромейската държава. За разлика от предишни натрапници, които са били предимно чергари, славяните се занимават със земеделие и имат решаващ принос за икономическото възстановяване на региона. Остатъците от"старото" население остава в по-големите градове, като не се изживява за македонско, тракийско или др., а като ромеи - гражани на Византия - Източната римска империя. Поради етно-географски причини и разделянето на църквите, официален за Византия е гъцкия език. Каквото е останало от много други етноси, 8-те века до падането на Византия са предостатъчно време за асимилирането им в ромеи, а понеже говорят гръцки, в по-новата епоха се оприличават с "гърци" - етнос , който макар да е бил един от основните в империята, но не единствен...

И ето, че в цялата тази история, малко изненадващо се появяват българите - племе тръгнало от планините на Северен Афганистан и Иран, с най-вероятно тюркски произход. Първо Кубер около 640г води своя родов клон и се заселват в днешна Северна Гърция - в обширен район около град Кастория (Костур - ако беше останал български). Неговата държава не просъщетствува самостоятелно. Племето се държи обособено и е притиснато от местните славянски племена. Макар и без трайна диря в историята, куберовите българи оставят някакво генно наследство в района. Аспаруховите българи идват през 680г, откъсват от Византия земите северно от Стара планина и образуват там държава съвместно със 7-те славянски племена обитаващи областта. В първите 2 века от съществуването на държавата, българите имат доминираща роля , а славяните нямат същите възможности в административната структура. Голямата промяна идва точно в един от моментите на военно превъзходство над южния съсед - Византия. Освен, че са завладени обширни територии ( Днешна Македония също), става и сериозна политическа промяна: изравняване на статуса на славяните, за което помага и новоприетата обща религия- християнството. Завършен е 200годишния процес на симбиоза на българския и славянския езици, чрез възприемането на общ. За капак се намира и писменост за него! Опита на Византия да разшири влиянието си в Средна Европа ( като праща с дипломатическа мисия Солунските братя да спечелят Великоморавското княжество за православието, а предложената писменост е допълнителен довод за целта) рекушира и дава важен коз на северния й враг в борбата му за самостоятелно културно развитие. Подгонени от новите католически фаворити в Моравия, учениците на Кирил и Методи са посрещнати с отворени обятия от българския княз. Задачата им поставена от Борис I е да организират образователни школи в различни части на държавата за разпространение на новата писменост. Предоставено им е финансово и всякакво друго съдействие. Най-голяма заедно с тази в столицата е Охридската ( град в днешна Западна Македония), основана от Климент наречен Охридски, а след смърта му водена от друг кирилометодиев ученик - Наум (водил преди това Преславската) . Школата е с решаваща роля за приобщаване на славянството в района към току що сформиралата се в този си вид нация с в болшинството си същия народностен състав (славянски). Само 100 години по-късно - в края на X век, при промененото съотношение на силите и след поредната византийска експанзия, старите земи на българската империя ( м/у Дунав и Стара планина)са превзети. Стожер на загиващата държава става Самуил - представител на знатен род от Западна България. За столица той избира споменатия вече Охрид. Причини много, и стратегически защитената му позиция, и отдалечеността му от византийските агресори. Нему българският патриарх успява да изпрати императорските символи на българските царе. Така той и официално е наследник на управлявалия в Плиска български император. След редица военни успехи с/у Византия, Самуил е разгромен при Беласица от Василий II. За жестокостта си тогава Василий е наречен БЪЛГАРОУБИЕЦ. Не след дълго Самуил умира. Наследниците му не успяват да възстановят съпротивителните сили на държавата и след няколко години агония България окончателно е покорена от Византия. Статуквото се запазва следващите 170 години. След възстановяване на българската държава, земите на днешна Македония нееднократно са преминавали във владение ту на българската , ту на византийската империи, но етническия състав не се променя.

Преобладаващият български елемент не намалява, дори се засилва през 5-те века турско владичество. Демографската експанзия, която днес осъществява албанския етнос например, в известна степен е осъществявал българския в миналото. Гърците по принцип като цяло са били с по-висок икономически статус. Предпочитани занимания са търговията ,рибарството...както се вижда и днес в развитите страни раждаемостта е с пъти по-ниска от другите. Болшинството българи се занимавали със земеделие - трудоемка, неблагодарна работа. Постоянната необходимост от работници се решава чрез увеличаване броя на децата в семейството. Така например в Беломорска Тракия към началото на освободителните войни демографския разрез ще покаже като най-значителни българския и турския етноси. След провала в две военни авантюри на България ,тези земи се падат като бонус на Гърция. Но проблем! Етническият състав не е желания. И гърците решават нещата като успяват през 20те години на XX век да наложат междудържавна спогодба за взаимно изселване на малцинства. Така около 200 000 са официално изселени с предвидените обезщетения и компенсации. На освободеното пространство веднага са преселени гърци от други краища на страната, а в по-късно време от гръцката диаспора в Мала Азия и бившите републики на СССР. Днес без проблем можете да се разберете на развален руски в центъра на Александрополи или Ксанти, защото пенсионерите в централните градинки, играещи на карти, домино или просто бъбрейки помежду си, в болшинството са имигранти от гръцките малцинства в Армения и Грузия.

Но да се върнем на темата. В своята част на географската област Македония, за разлика от Беломорието гърците пипат неофициално и доста здраво. Интересна случка от нашите колопоходи там: на бензиностанция някъде след Едеса (гр.Воден, ако беше останал български) на път за Флорина ( Лерин-българското име)ни заговори около 30-годишен мъж. На доста правилен български, но трудно намиращ думите обясни, че е от българското малцинство и спомена колко трудно е било да се живее като такъв. Имало е пълна забрана за общуване на български ез. ( дори в семейството и бита! ). Майка му е била арестувана по време на военните режими, именно за използване на родния си език! С местни говорещи на български сме срещали и на много други места - Серско, Драма, но никой не казваше директно, че е българин. Няма да забрава запознанството ни с възрастен човек в Драма през 2001г при едно от първите ни пътувания в южната съседка. Човека говореше разбираемо български. Беше много мил с нас и обезателно искаше да ни почерпи. Каза че е ходел в България при роднини (!?), но той не е българин! В друг случай на път от Леринско(Сев.Гърция) към Битоля, нарочно питахме за пътя към границата на български. Трябва да ви кажа,че 100% от по-възрастните ни разбираха и упътваха, а един дядо пак на български ез. възмутено ни отговори на въпроса "Накъде е пътя за Македония?" - Еее, тука е Македония!, явно напомняйки ни за официалната гръцка позиция по въпроса. Пак там една жена (разговаряме на български!?) каза че е ходила няколко пъти до Рилския манастир ( една от големите исторически забележителности в България, на името на българския светец Иван Рилски) и тръгна да ми обяснява как той всъщност бил техен (Гръцки!) манастир, а ние сме го присвоили! Ох, няма да разберем в каква желязна хватка са бил стиснати тези хора , за да "забравят" своите корени! Трябва да кажа, че всичките ни "български" разговори в района бяха на почти чист роден език, със съвсем малка диактелизация на моменти. Но и дума не може да става за обърнатия словоред възвратно местоимение-сказуемо и други грамаически уловки. Аджаба обяснете ми как так на юг от днешната държава Македония говорят сравнително правилен български, а между това място и "Майка България", говорят "македонски ез."!?

Последното е случка от това пътуване. Бяхме спряли при паметник до едно село в Щипско. Селянин край пътя, познавайки народността ни, се провикна: "Ооо майка България!". Признавам, контактите ни при пътуванията в Македония са недостатъчни за по-точна оценка на реалното мислене и отношението на нашите братя по въпроса. Целта ни тогава е релакс, почивка, приключение и т.н., така че и ние, както и болшинството тамошни млади и не толкоз млади хора, избягваме темата.

Стигаме до държавната политика, налагаща с цялата си мощ чрез апарата, образованието, медиите и всякакви други методи - официален книжовен език, максимално отдалечаващ македонския от другите български диалекти. То нали макето винаги гледа да е единствен, пръв и най-велик във всичко. Поне в нещо са единствени. Знаят си точната дата на създаване на езика. Декрета е от 2-ри август 1944г. За 5-6 дена на конференция в края на ноември същата година са гласувани (!?) от 10-тина литературоведа и писателя - новата азбука и основни езикови правила. В азбуката има 3-4 нови букви (сръбски), макар да нямат същия звуков еквивалент в местния език. Компромисно се запазва българското "ъ" ( иначе трябва да измислят нова буква или да нагаждат сръбска, ма те баш такваз подобна немат)! В по-късна промяна се премахва това ренегатско "ъ", като в някои думи буквата се изпуска, а съгласните почват да се сливат ( дърво-дрво), а в други се заменя с "а" или "о". Стоп, стоп, стоп. Аз не съм филолог или пък познавач на съвременния държавен език в Македония. и за да не вляза в компрометираща неточност спирам с "езиковия" коментар.

Със същите средства се лансира и съшитата с бели конци "официална" история. Еми да, какво е един народ без език и история. Налаганата доктрина за македонска нация задължително трябва да мине през тези два основополагащи признака! Аз мисля, че държавата има всички шансове да успее в това надлъгване и почти е спечелила битката. Щот бабите и дедовците измират, децата се подиграват на "провинциалните" изрази на необразованите си родители по селата. За градовете да не говорим. Там още родителите обикновенно вече са стигнали образователния ценз за правоговор ( разбирай "правилния" говор). По този процес и в другите ни краища диалектизацията се свежда до минимум. Е, вярно това става за период от век и нещо, а в македонския край са отличници - основните напъни са от края на 40-те години на миналия век. Да, под внимание трябва да се вземе и значителната сръбска "помощ" в начинанието. Виж с историята може да имат малко проблем. Щот требе да се борат с доста световни учени, които слагат на първо място реалните доказани факти , а не желанията и тълкуванията на Сава и Спиро. Ма те макетата кат се захванат с нещо...

От една страна всеки има правото да се самоопределя като какъвто се чувства. От друга, неприятно е и трудно други ще се примирят с присвояването на име и кражбата на история. Още по-болно е когато кражбата я правят свои. Много животи бяха погубени, много сили изхабени по бляна ни за спасение на нашите братя мъчещи се под чуждо владичество. Трите ни национални катастрофи дойдоха заради това. Сега ,след насажданите им през последните 60 години идеи, има голяма вероятност тези братя да ни мислят за чужди и даже враждебни, посягащи на тяхната независимост. Това поне опитват да внушат постулатите на държавната им доктрина от югославската ера. За съжаление тя не се е променила много през последните години, когато би трябвало да е освободена от предишните политически съображения. Вероятно това е защото и на новите политически съображения истината пак е неизгодна.