Италия 2001	16 септември – 10 октомври	1150 km / 25 дни
		София/Винковци/Риека – Триест – Венеция – Верона – Болоня – Флоренция – Пиза/Рим/Неапол/Бари (виж карта)

ИТАЛИЯ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН КОЛОЕЗДАЧ

статия на Емил Милев в списание “Одисей” брой 4/ 2002г

Колотуристическа обиколка на Италия само по себе си е сложно начинание. Решението на скромната ни групичка да не се възползваме от “луксозните” услуги на автобусните линии към Южна Европа предвещаваше допълнителни емоции по пътищата на страните от бивша Югославия. В ранната септемврийска утрин България ни изпраща с монотонно ръмене. Казваме си – ще ни върви по вода! Откъде да знаем, че ще е главно от небето.

За да пестим време сме принудени да ползваме югославските железници. Цените на билетите са малко по-евтини от нашите. Затова пък превоза на велосипеда официално струва колкото и на пътника. Усилените конверзации с кондукторите ни позволяват да минем по неофициална тарифа. Все пак сме на Балканите. Като теглим чертата се оказва, че пътя от Цариброд до Шид (на Хърватската граница) с три прекачвания на пътнически влакове в Ниш и Белград излиза само 22 лв на човек.

Хърватските митничари посрещат подозрително мъжът и двете жени мръзнещи в три часа през ноща преоблечени като велосипедисти. Това е границата, която преминахме най-трудно. Стигна се до там да ни връщат стотина метра след като вече ни бяха пуснали. След дълги обяснения, недоразуменията бяха изгладени. За малко да не ни пуснат в Хърватска под претекс липса на пари, при положение, че разполагаме с валута за едномесечен престой в Шенгенските страни! Така е като никой не задължава митничарите да знаят курса на италианската лира, с която се бяхме запасили още от София.

След тези перипетии не усещаме 50-те км до Винковци, а нощното пътуване в затопления автобус до Риека е направо лукс, който струва само 43лв заедно с добавката за велосипеда. В този приятен адриатически град имаме среща с топлите слънчеви лъчи за първи път от началото на пътуването. Те повдигат не само градусите в термометрите, но и в нашето настроение. За съжаление накратко. Планините на Словения дават възможност да проверим екипировката си за дъжд, но това е само генерална репетиция за това, което ни чака в Северна Италия. Да-а, не сме си представяли така нашата септемврийска екскурзия в Южна Европа.

Още под впечатлението на ефектния подземен каньон в пещерата Скочанска яма, сме на италианската граница при Басовица в планината Чичария, надвиснала над Триест. По време на продължителното спускане към града, радостта от бързата проверка се сменя от притеснения. Дали митничарите в малкия граничен пункт са достатъчно опитни и са извършили всички необходими действия, след като нито имаме печат в паспортите, нито са вкарвани данните ни в някой компютър. Как ще докажем, че сме влезли легално в страната? За щастие не се налага чак до българо-гръцката граница в Промахон, където гръцкият митничар дълго се чуди пред единствения словенски печат от границата с Хърватската. Обяснявам всичко това, за да разсея някои слухове за проблемите и тормоза при влизане в Шенгенските страни (поне за хора с нашите цели).

В Триест има всичко: стара крепост на хълма, православен и католически храмове с архитектурна стойност, плаж, двореца Мирамаре на 7 км от града с прекрасна градина и парк на адриатическия бряга.

Следващите 200 км до Венция по крайбрежната равнина са бързо забравени. Впечатление правят само безименните рекички от картата, които на практика са по-големи от р.Искър.

Групата ни се увеличава с още един член, който вероятно съжалява, че не успя да тръгне с нас, слагайки на кантара неговите близо 200 лв за автобусния билет София-Венеция, срещу нашите по 65 лв плюс незабравими срещи и приключения.

За Венеция е писано много. Няма да го повтарям. Ще отбележа само, че направихме нещо нестандартно - разглеждане на града с велосипед! Влизайки смело в този архитектурен резерват, се опитвахме да не забележим възмутените реплики на венецианците. Много скоро осетихме на гърба си причината за тях, заедно с пренатоварените колела. Мостчетата над многобройните канали са строени във времето когато не са познавали велосипеда. До вечерта, когато благополучно напускаме града, в актива са ни изкачените и спуснати стъпала на 30-тина такива, като на големия мост Риалто над Канале Гранде дори ставаме атракция за снимкаапаратите и камерите на туристите. Учудващо е, че въпреки смазващата умора, сме запазили спомени за всичко интересно: площада Сан Марко, двореца на Доджите, моста на въздишките и т.н. Е, може би направихме прецедент.

	Разглеждането на историческите градове Падова и Виченца става между капките на продължителния дъжд, преследващ ни чак до града на Ромео и Жулиета. Извършваме всички ритуали пред статуята на Жулиета в двора на къщата набедена за нейна (снимка), с които си подсигуряваме щастлива и дълга любов.
	Друго забележително място във Верона е пиаца Бра и намиращият се там амфитеатър Арена (снимка) строен през I век от н.е – по-малко копие на римския Колизеум. За разлика от него обаче, Арена е действащ летен театър и опера.

На трийсетина километра западно се открива чудесна гледка от бреговете на езерото Гарда. Тук има добри условия за летуване в множеството къмпинги, а водата е чиста и е подходяща за къпане дори в края на септември. Пробвахме!

	Задължителна спирка е Гардаленд – достойна конкуренция на Дисниленд. Може би единствения в Италия колоездачен път ни отвежда от лаго ди Гарда по поречието на р.Минчьо почти до Мантуа (снимка). Скоро подгонени от ята комари пресичаме р.По. Тя напомня на Дунава в горното течение. Въобще реките в северна Италия са внушителни.
	Пътя ни минава през обширна “тракийска” низина. Придвижваме се бързо между красивите градове в Емилия-Романия - Парма, Реджо ди Емилия, Модена и Болоня (снимка). Объркваме се от множеството информация и впечатления за катедрали, баптистерии, дворци и др.
	На 35 км югоизточно от Болоня в подножието на Апенините е Имола (снимка) – градът на Формула 1. Тукашната писта е пряко свързана с успехите на Ферари. Буди почуда разположението й сред голям парк за отдих. Не прави ли впечатление на местните, несъответствието между шумния болид и спокойната почивка сред зеленината?

Напускайки това странно място, очакваме сериозно предизвикателство в лицето на Северните Апенини разделящи ни от Тоскана. Заветната кота е превала Скарперия – 882 м надморска височина, но лъвът се оказва домашно коте. Пътят нагоре е продължителен, обаче с поносим наклон, а освен това минава покрай живописни каньони на р.Сантерно. Градчето Скарперия е тосканската Имола със тренировъчната си писта и симпатичното замъче, в което се намира самобитна колекция ножове, дело на местните занаятчии през вековете.

Флоренция е бисерът на Тоскана – нагледна история на средновековно величие и зародиш на Ренесанса. Най-характерния пример за тосканската архитектура е комплекса на площад Сан Джовани – готическия катедрален събор Санта Мария дел Фиоре, бабтистерията и камбанарията проектирана от Джото през 1334год. Катедралата е също ветеран. Започната през 1296 г, тя е завършена през 1436 г с ренесансовия купол на Брунелески, изписан отвътре с фреските на Вазари. Въобще във Флоренция са оставили творенията си най-големите майстори на своето време не само за Италия, но и в света. Потвърждение за това ще намерите в музея към катедралата ( “Пиета” на Микеланджело и скулптори на Донатело), както и в църквата Санта Мария Новелла (“Св.Троица” на Мазачо, “Разпятието” на Джото.

Като говорим за шедьоври, трябва да признаем, че най-много са събрани в известната галерия “Уфици” (снимка). Тя е построена по проект на Вазари и основана в далечната 1581 г от сем.Медичи. За съжаление, заради огромния интерес и ограничения достъп, посещението й е невъзможно при краткотрайна визита на града. Лично ние трябваше да чакаме до следобеда на другия ден при положение, че октомври не е най-силния туристически месец, особено след събитията на 11-ти септември в САЩ!

На площад Синьория в съседство с “Уфици” е разположена най-важната светска сграда – палацо Векио(дворец на старците). Експозицията на този дворец хвърля светлина върху начина на живот и бита на флорентинската аристокрация. Моста Векио над р.Арно с престижните си златарски дюкяни има нещо общо с ловешкия на Кольо Фичето, само дето е с 6-7 века по-стар!

От другата страна на реката интерес представляват двореца Пити (резиденция на Медичи, а по-късно и на Савойската династия, когато града е бил столица на Италия) и площада “Микеланджело” (снимка) с чудесна панорама към целия град.

Заболя ли ви главата от толкова информация?

Най-лесния начин да се освежите е лекия бриз в лицето, въртейки педалите по тосканските пътища. Всяко едно от градчетата в района си има свои достойства, но като цяло се копира флорентинския стил. Ще отбележа само добре запазената стара част на гр.Лука.

Единствения интересен обект в историческия съперник на Флоренция – гр.Пиза, е комплекса на пиаца дел Мираколи (площад на чудесата) - катедрала, кула, бабтистерия. Мястото е впечатляващо не само заради архитектурния парадокс “наклонената кулата” (снимка).

Времето лети неусетно. Принудени сме от тук нататък да се придвижваме основно с влак. Възползваме се от тъй наречените “регионални” влакове. Това са пътнически влакове, които имат освен по-евтини билети и специално багажно за велосипеди. За последните има специални 24-часови карнетки, т.е. за 7лв можете в продължение на 24 часа да превозвате колелото с колкото искате регионални влакове. Скоростта им е впечатляваща, например: Рим-Неапол 320км за по-малко от 3часа ( средно над100 км/h ! ).

Бързото придвижване с колелата позволява разглеждане на всичко най-интересно в италианската столица за един ден, макар и на тъгъдък. Съвет – посещението на Колизеума (снимка) да е по-рано сутрин. После опашките са огромни. Наблизо са развалините на луксозния древноримски квартал на Палатинския хълм и останките на Форума.

Другият акцент е ватиканската църква Сан Пиетро. Ако искате да опровергаете афоризма: Да отидеш в Рим и да не видиш папата, желателно е да бъдете на площада пред катедралата в неделя около 11 ч.

На юг от италианската столица, като че ли попадаме в друга страна. Дупките по пътя, безцеремонните шофьори, многобройните автокъщи със стари автомобили, ако щете и жените копаещи с мотика по полето. Защо ли ми звучи познато?

В Неапол ставаме жертва на нагъл, почти успешен грабеж посред бял ден в движение от мотоциклет. За щастие нито успяват да издърпат докрай чантичката с документие на нашата колоездачка, нито да я съборят под гумите на преминаващите автомобили. И при предишното ми посещение на този град бях свидетел на подобен инцидент, за съжаление с по-драматични последствия. Как да почувстваме типичната неаполитанска атмосфера и да се насладим на забележителностите, след тези преживявания? Бързо се озоваваме на гарата, а от там за 26 лв, с три прекачвания в Бари.

Средата на октомври тук е съпоставим с юнското време на нашето Черноморие. Закриваме морския сезон с еднодневен плаж, а ферибота на фирма “Вентурс” само за 35 лв. ни отвежда на гръцкия бряг в Игуменица, като пътьом дава възможност на очите ни да се насладят на прекрасните гледки от о.Корфу при кратката спирка там. Избрали сме най-евтиния кораб. Любителите на по-луксозните условия и по-голямата скорост могат да се възползват от услугите на “SuperFast”, но там най-ниските цени са близо три пъти нагоре. Срещу съответно заплащане родни тираджии ни спестяват ада, да преодоляваме безкрайни планини с височини над 2000 м, по тесен път с профучаващи ТИР-ове – това е кошмарът на колотуриста!

Равносметката?

За 25 дни - около1200 km с велосипед, придружени с незабравими впечатления и събития! Джобът на всеки от нас изтъня с по около 420-450лв. Доколкото нощувките ни бяха в хотел звездоброй, тази сума бе използвана за транспорт, храната и вход на забележителности.

Апропо, с младежки или студентски международни карти ще спестите до 40% от последното перо!

Сигурно е вярно, че количествените натрупвания на пари водят до качествени пътувания. По-близо до нас е перифразата: качествените натрупвания на любознателност и решителност водят до увеличаване количеството на интересни пътувания.

Ако сте съгласни с това, заповядайте с нас следващия път!