ТИД 1999	22 юни – 15 юли	1640 km / 24 дни
		Прага – Кладно – Марианске лазне – Инголщад – Регенсбург – Пасау – Линц – Виена – Братислава (виж карта)

Авторска статия на Емил Милев – публикувана в сп. “На Ръба” – бр. 2 2001 г.

Началото!?

Вие сте млади и кипите от енергия! Вие жадувате да видите забележителни места, да присъствате на забележителни събития, но не по телевизора! В джоба ви обаче дрънкат само стотинките за сутрешната баничка.

Какво да правите?

Много просто. Извадете от гардероба спалния чувал и палатката, които събират прах от миналогодишната екскурзия в планината, изберете една от четирите посоки, качвайте се на стария верен велосипед и хайде на път.

Мислите, че е шега? Добре, отговорете си на следните въпроси:

Къде нощувката струва повече - на тиролските поляни или в българските хотели, респективно хижи?

Къде цените на хранителните продукти са по-високи в българските магазини или в германските супермаркети?

Кое ще е по-скъпо – автобусния билет до морето или да обикаляте с велосипед Ривиерата?

Да, познахте. Остава да повярвате в себе си и да инвестирате времето на вашата ваканция или отпуска.

Тихия син Дунав

Една чудесна възможност да проверите себе си на по-дълго пътуване с не чак толкова големи натоварвания е международната туристическа регата по река Дунав – ТИД.

Провежда се ежегодно от гр.Инголщад в Германия до гр.Силистра. Всяко лято се събират водни туристи от цяла Европа, а и от други континенти. Неофициално през последните години в мероприятието се включват все повече колоездачи. Срещу минимална такса домакините подсигуряват удобни места за лагеруване, храна и напитки.

По-подробно ще опиша етапа Инголщад-Братислава – за мен най-интересния по горното течение на реката.

Преходите са къси – максимум 60 – 70 км. На всеки 3-4 дни има ден почивка, в който организаторите подсигуряват обиколка на града домакин или друго интересно място.

И почивния ви ден и екскурзията с автобус през града няма да стигне, ако искате да видите всичко интересно в австрийската столица – Имперския дворец с експозиция, музеите, резиденцията Шонбрун. Ако искате да си покачите адреналина, точното място е Пратера. В този парк за забавление е пълно с “люлки” спиращи дъха, скоростни влакчета, катапулти и други изненади, а символ на мястото е прочутото виенско колело.

Крепостта на Братислава доминира над околната местност. Друго интересно място са уличките и площадите на стария град.

По цялото трасе най-голямата забележителност разбира се е реката. Има чудесни места за плаж и къпане. При стечение на обстоятелствата бихте могли да смените поне за кратко кормилото с греблото, а казват че и риболова вървял.

Върху какво още трябва да помислите и какво трябва да знаете, ако описаният маршрут ви е заинтригувал?
Продължителността е около 20дни. Проблем може да бъде отиването до началната точка и връщането от Братислава или всяко друго място по трасето.

Преди години българската група за регатата е пътувала със собствен автобус осигорин от БТС.

Сега това е невъзможно. Ако се събере по-голяма група калкулациите може да покажат, че е по-изгодно използването на собствен микробус или автомобил, въпреки всички застраховки и други “пътни” разходи. Това позволява допълнителен багаж – екипировка и сервиз за всякъкви изванредни случаи. Решен е и въпроса с транспортирането на багажа м/у лагерите и с “болничните”.

Алтернативата са пътническите агенции. Гарантиран “комфорт” в амортизираните им автобуси гарниран с евентуален рекет на шофьорите, за които велосипеда е неудобен и нежелан багаж. В този случай е много важно багажът ви да е сведен до неоходимия минимум. Трябва да можете спокойно да изминавате с него дневните пробеци. Освен задължителните спален чувал и палатка, инструменти, резервни части и гуми, екипировката трябва да е съобразена с особеностите на средноевропейския климат. Дори и в юлските горещници не е някакъв природен феномен непрекъстнатия двудневен или тридневен дъжд. При положение, че нощувките са предварително определени и на всяка цена трябва да достигнете набелязаното място, са добре дошли калниците, които иначе бихте могли да “забравите”. Помислете как да изолирате багажа си от влагата или поне дрехите. Предимство е равномерното разпределение на багажа отпред и отзад. За по-дълги пътувания като това, предния багажник според мен просто е необходимост. По принцип за туристически велосипед здравината и товарните възможности би трябвало да са по-важни от лекотата и бързината с които може да се правят компромиси. Не е препоръчително използването на стандартните раници – натоварването на кръста и гърба е голямо в продължителните дневни преходи, а и устойчивостта върху колелото е под въпрос. Подходящите като конструкция и положение дисаги/торби свалят тежестта по-ниско, устойчивостта не е пострадала, а и най-важната брънка в системата – човекът е най-слабо натоварена.

Не мислете, че такова пътуване е възможно само със маркови суперколела рекламирани по каталозите.

Нашата малка групичка, изминала описания маршрут с добавката Прага-Инголщад ( общо около 1600км ), бе с две бегачови колела от среден клас, един сити-байк и разпространения в България пътнически полубегач “Турист” ( на пазара може да се намери в прилично състояние за 40-50 лв ). При внимателна експлоатация и поддръжка градския ви велосипед купен от “Метро” може да се използва. Тежкото, натоварено с багаж колело и широките гуми с по-голямо сцепление изискват повече физически сили, а вероятността от дефекти предопределя необходимостта от технически умения и допълнително време за сервиз.

С една дума, ограничените ви възожности или нежеланието да инвестирате в по-сериозно оборудване не са пречка да осъществите плановете си, но се замислете ако искате да се занимавате по-дълго време с колотуризъм